С ОБИЧ КЪМ РОДНОТО !Не еднозначни са причините, които са на път да превърнат разказа ако не в изчезващ, то в дефицитен жанр. Съвременната ни художествена словесност с доверчиво малодушие сведе глава пред нелепите внушения за изискванията на някаква „пазарна литература”. Гъбените плантации от ежедневно никнещи романи и романчета (предпочитаният редом с тв-сериала „пазарен” жанр) препълни рехавата и без това българска повествователна панорама и по неволя разказът се сви в карето на неделния вестникарски опус.
Белетристичната книга на Мюмюн Тахир – сборникът разкази „Бране на диви пчели” е явление, което опровергава измислиците на търговския подход към повествователното майсторство. Писателят е загърбил категорично лесносмилаемите сюжетни плетки, урбанистичните измислици и академичните фалцети, типични за „пазарния” разказ. Внимателното поведение на Мюмюн Тахир към публичните изяви се дължи до значителна степен на високото му съзнание за мисията на художественото творчество и неговата отговорност пред човека и обществото.
Тъжни или искрящи от жизненост и хумор, гневни или трогателно лирични, разказите в „Бране на диви пчели” завладяват с бликащата от всеки ред обич към родното, с отношението на автора към съдбата на неговите герои-участници в живота и с гордостта да заяви открито, когато застава срещу предизвикателствата на предстоящето: „Ето, това сме ние хората, обетовали тая земя!”.
http://www.kircaalihaber.com / Портал Турция
Няма коментари:
Публикуване на коментар