Нараства българската преводна литература в Турция !

Нараства българската преводна литература в Турция !

След Бурса предстоят книги за Одрин,Истанбул. По този начин се надявам да изложа, най-общо казано, българския поглед и оценка върху събитията. А този поглед, особено през 19-и в., е изключително важен, понеже е “вътрешен”, а не “външен”, какъвто например е погледът на един френски или английски пътеписец, описал Османската империя”, казва Хюсеин Мевсим.

“Много бих искал, въпреки историческите наслоения, негативизъм, закостенели предразсъдъци, от които произтича и така характерната за балканеца омраза към съседа, отношенията между Турция и България да се развиват добре, като всички въпроси се решават по пътя на добронамерения диалог, разбирателството и дипломацията. И да се полагат упорити усилия за взаимното опознаване на културите, изкуствата, традициите и т.н.” Това каза доц. Хюсеин Мевсим, който бе официален преводач на срещата между българския и турския премиер в Анкара през февруари тази година. Мевсим е роден в кърджалийското село Козлево. Завършил е българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, а понастоящем е доцент в Катедрата по български език и литература към Анкарския университет.

Поет и преводач - главно на поезия и драматургия -

негово дело са преводите на Ст. Стратиев, Ст. Цанев, Хр. Бойчев, Антон Баев, а ето сега - и на дневниците на Богдан Филов. Преводната българска литература в Турция с всеки изминал ден нараства, като наскоро се появиха на турски език “Бурса през български очи” и дневниците на проф. д-р Богдан Филов. В качеството си на директор на Археологическия музей в София бившият премиер на България Богдан Филов води своите дневници по време на научната си експедиция в Източна Тракия и Западна Македония през Балканските войни и Първата световна война.

Защо дневниците на Богдан Филов - в годините на Балканската и Първата световна война? Какво лично Вас Ви провокира, за да посегнете към книгата?

Дневниковите записки и описания на Б. Филов за Балканските и Първата световна война, а така също документалните свидетелства на други български учени и преподаватели за въпросните събития съдържат неимоверно ценна информация и данни, допринасящи за възстановяването на представата за, най-общо казано, културните паметници на Балканите.

С какво мислите, че ще заинтригуват турските читатели?

Струва ми се, че дневниците на световноизвестния български учен предполагат три възможни и противоречиви прочита, предлагат три ракурса. По-конкретно, някои читатели няма как да не оценят дейността на Филов по описването, регистрирането и опазването на културно-историческите паметници като твърде полезна и навременна. Благодарение на неговата активност и застъпничество много паметници са запазени, той предотвратява тяхното безследно изчезване или физическо унищожаване. Да си припомним само писменото му обръщение към военните власти с настоятелната молба да се предприемат строги мерки за опазването на джамията ”Селимие” и нейната изключително богата на ценни ръкописи библиотека; за предотвратяването на граничещото с вандалщина нехайно отношение на цивилни и военни лица към ориенталските килими в Егейска Македония. Другият прочит е предназначен повече за историци на изкуството и предлага рядка възможност за реставриране на знанията и представите за култово-архитектурни паметници на траки, римляни, византийци, османски турци и др. в описаната география. В това отношение безценни са фотографиите му, малка част от които са приложени в книгата, а като цяло предстои да бъдат отпечатани в един албум от Турското историческо дружество. Третият прочит е, че по време на Балканските войни българските военни и цивилни власти са изнесли много ценни исторически, етнографски и археологически старини, проявили са едва ли не грабителско отношение спрямо копринени килими, оръжия, трофеи, свещени ръкописи и т.н.

Бурса през български очи

Неотдавна в Турция излезе книгата Ви Bulgar Gözüyle Bursa (“Бурса през български очи”), в която, опирайки се на пътеписи и спомени от Никола Начов, Васил Кънчов и Петър Даскалов, давате много ценни сведения за града от онова време. Работейки над книгата, срещнахте ли нещо, което Ви изненада, което не сте очаквали?

Тази книга е първата стъпка от обхватния ми проект под работното заглавие “Анатолия и Румелия през български очи”, в който включвам предимно документална литература, а именно - спомени, очерци, пътеписи, биографии, описания на градове и местности... - от български автори с различно място в йерархията на националната литература за исторически и географски реалии в пределите на Османската империя или Република Турция. След Бурса предстоят книги за Одрин, Истанбул. По този начин се надявам да изложа, най-общо казано, българския поглед и оценка върху събитията, за които в турските научноизследователски среди съществува оскъдна представа. А този поглед, особено през 19-и в., е изключително важен, понеже е “вътрешен”, а не “външен”, какъвто например е погледът на един френски или английски пътеписец, описал Османската империя.

Причините, поради които тримата автори пътуват и пребивават в Бурса, са различни и твърде интересни. Първо се пътува до Истанбул, оттук с кораб през Мраморно море до градчето Мудания, а останалото 40-километрово разстояние се изминава с файтон или влак. Например Н. Начов, който е от Калофер и ни е познат с разностранните си изследвания върху Българското възраждане, тръгва за Бурса през размирната за Балканите и Мала Азия 1879-а, веднага след Руско-турската война, за да потърси наследството на баща си, починал в Бурса, където бил известен абаджия. На място той установява наследството, което се състои от кантори в прочутите търговски копринени центрове и ханове на първата османска столица. Междувременно авторът, за пръв път излизащ от пределите на родния си край, решава да си води бележки, в които отразява до най-малки подробности своите впечатления от посетените места, превърнали се днес в ценен източник за възкресяването на социалния, търговския, транспортния живот в Османската империя през онези години. Самият факт, че са написани от 19-годишния, силно впечатлителен младеж, без да преминат през ситото на предубеденото и тенденциозно отношение, по моему, още повече остойностява тези “пътни бележки”. Васил Кънчов пък, оставил фундаментални трудове за етнографията и демографията на Македония и убит твърде нелепо (1902) в кабинета си като министър на просвещението в правителството на Ст. Данев, посещава Бурса и близките градчета през 1899 г., като особено стойностни са описанията на ландшафта и сведенията, които предлага за училищата и състоянието на учебно-образователното дело в града. Неговият своеобразен пътепис е публикуван за пръв път в сп. “Българска сбирка”. Докато Петър Даскалов се озовава в Бурса през 1909 г. като кореспондент на всекидневника “Вечерна поща” и в поредица от материали под заглавие “Надникване в Анадола” отразява не само впечатленията си от Второто бурсенско търговско-промишлено изложение, но много живо описва самия град, атмосферата и архитектурните му забележителности.

Защо да крия - Бурса ми е слабост, но тогавашна Бурса е едно чудесно потвърждение на думите на Солмаз Камуран, позната вече и на българските читатели, че “всички хора са братя под едно небе, с един Бог над тях”.

Авторите са впечатлени от космополитния дух на града, в който турци, арменци, гърци, евреи и българите абаджии съжителстват прекрасно. Начов например посещава обителта на мевлевийските дервиши, гледа изпълненията им, наблюдава живота в града по време на Рамазана, обикаля околните села във връзка с вересиите на баща си и оставя безценни наблюдения за състоянието и поминъка им. Даскалов не се чувства чужд в Бурса, защото на всяка крачка се среща с изселници от България и той се гордее, че те са “културтрегерите на прага на Азия”.

24 May 2010,Monday
ПАНАЙОТКА ПАНАЙОТОВА

"Заман" /